КРАТКА СПРАВКА ЗА РУСЕНСКАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

В навечерието на 9 септември 1944 г. областната партийна организация наброява само около 477 членове, разпределени в 69 пар­тийни групи. Към Петия конгрес на БКП Русенската пар­тийна организация (в рамките на стария окръг) наброява вече 28 444 членове, обединени в 575 първични партийни организации. Под нейното идейно-политическо ръководство се намират Отечественият фронт с 58 776 членове, Общият работнически професионален съюз с 23 500 членове, Бъл­гарският народен женски съюз със 17 291 членове, Общият земеделски професионален съюз със 107 027 членове, българо-съветските дружества с над 45 000 членове.

По своето социално поло­жение членовете на тези организации се разпределят така: работници - 25%, селяни - 49%, служещи - 14%, занаятчии - 7%, свободни про­фесии - 9%. Основната маса от партийните членове са на възраст 30-45 години. Повече от 49% от тях са с основно образование. Процентът на жените е отно­сително малък — едва 11,3. Тези данни показват, че пред Областния комитет на БКП стоят много важни проблеми за подобряване на со­циалния състав на организацията и равнището на образованието на партийните членове, за вербуване на нови такива сред младежта и жените.

Към Петия конгрес основната част от партийните орга­низации е в селата — 322 териториално селски организации. И това е обяснимо, като се има предвид социалния със­тав на окръжната организация. Необходимо е да се удвоят усилията на цялата окръжна структура за изграждането на повече организации в предприятията, за привличането на по­вече работници в партията.

През този период работата по идейно-политическата подготовка и възпитанието на партийните членове е неза­доволителна. Много от тях, особено в селата, не изпълня­ват добре ролята си като авангард на трудещите се. За да се укрепят организационно и политически пър­вичните партийни организации, Областният комитет на БКП работи в следните направления: селектиране на настоящята членска маса, както и прилагане на по-строг контрол и индивидуален подбор при приемането на нови партийни членове. През 1948 г. от редовете на окръжната пар­тийна организация са изключени 3 366 членове и кандидат-членове. Резултатът безспорно е положителен за по-нататъшната организаторска и политическа работа на структурите. Вземат се енергични мерки за подобряване стила и ме­тодите на работа на партийните органи и организации, за прилагане на колективността в работата, за насърчаване на критиката. Повишава се ролята на партийните събрания.

 След Петия конгрес на партията бързо се укрепват око­лийските и градските комитети на партията. Съгласно приетия нов Устав се из­граждат общозаводски, общоучрежденски и общо-селски партийни комитети, които обединяват дейността на разчленените по производствен признак първични партий­ни организации. На обектите с национално значение - ДМЗ „Г. Димитров“ и Дунавмост (обект 889), са назначени партийни организатори на ЦК на БКП.

През 1950 г. и по-късно окръжната партийна структура укрепва организационно и политически. В масовизацията на ТКЗС тя установява близко сътрудни­чество с окръжното ръководство на БЗНС. Наред с положителните процеси в организационното и по­литическото укрепване на партийната организация не липс­ват и грешки. Това създава недоволство сред част от средните селяни. В редица организации е нарушен ленинският принцип за доброволността при кооперирането. В някои села са из­вършени беззакония по време на изкупуването на държав­ните доставки. Главно поради организационни слабости, през есента на 1950 г. и пролетта на 1951 г. кооператорите не успяват да осигурят необходимия фураж за добитъка. Във връзка с всичко това на 19 март 1950 г. ЦК на БКП излиза със спе­циално постановление, с което задължава партийните органи­зации да отстранят грешките в своята ра­бота. Въз основа на това постановление в първичните партий­ни организации в селата се разгръща широка масово-политическа дейност.

На отчетно-изборните събрания през същата година тези грешки са подложени на задълбочен анализ: кадрите не са добре под­готвени, множество първични партийни организации и ръководства работят кампанийно, ре­дица партийни ръководства не умеят да се опират в своя­та работа на масовите организации, подготовката и про­веждането на събранията на първичните партийни органи­зации са незадоволителни. Въпреки немалкото успехи задачата за организационното и политическото ук­репване на партийните организации особено в селата оста­ва все още нерешена.

В работата на бюрото на Окръжния комитет на БКП като оперативен орган са констатирани също така редица недостатъци. Контролът и проверката по изпълнението на решения­та са недостатъчни. ЦК на БКП пре­мества на друга работа първия секретар на окръжния ко­митет на БКП Фанко Титоренков. За първи секретар на Окръжния комитет на БКП — Русе, е издигнат П. Кубадински. По-късно за негов заместник е утвърден инспекто­рът на ЦК на БКП Марин Вачков. Новото бюро на окръжния комитет на БКП внася нов, делови стил в работата на ръководството. Секретарите на ОК на БКП са по-често сред партийните членове и трудещите се в окръга. По бригади и ферми са изградени пър­вични организации или партийни групи. В Русенски окръг са из­пратени 51 партийни работници в села, където кад­рите са слаби и организациите неукрепнали. По решение на окръж­ния комитет на БКП над 300 младежи от окръга са изпра­тени да се учат в работническите факултети. От тях голя­ма част завършват успешно и се включват в стопанския и политическия живот. Партийните организации укрепват, натрупват опит, нарастват.

     След Шестия конгрес на партията

      Като изпълняват решенията на V конгрес на БКП и редицата орга­низационно-политически мероприя­тия след него, в членския състав на партийните организа­ции в окръга настъпват редица положителни изменения. Броят в окръга нараства на 29 036 члено­ве. Работниците съставляват вече 34%, което е бли­зо 2% над средния процент за цялата партия. След VI конгрес обновеният окръжен комитет на партията упорито ра­боти за преместване центъра на партийната работа в пър­вичните партийни организации. Той отделя голямо внима­ние на подготовката и провеждането на партийните събра­ния с цел повишаване активността на партийните членове в разисквания на поставените партийно-политически и сто­пански задачи. Изградени са партийни групи в почти всич­ки по-трудни участъци. Те играят важна роля в работата на първичните партийни организации. Проведените околийски и градски конференции на БКП в окръга през 1954-1955 г. показват, че партийната работа е подобрена. В организа­ционно отношение са укрепнали организациите в ДИП „Ду­навска коприна“, в ДМЗ „Г. Димитров“, в ТКЗС - Ново село, Русенско, и др. Проверката по изпълнението на взетите решения от партийните органи е по-системна.